V. Основни фактори за провеждане на дискусия в група.

Важна роля при работата с група има поведението на водещия, което в значителна степен се определя от неговата теоретична подготовка, практически опит и ориентация към някои от фундаменталните направления в практическата психология. Именно личността на водещия се явява важен фактор за успешността на взаимодействието с групата и ефективността на дискусията. Развиващия и корекционен ефект възниква в групата от ученици в резултат на създаване на атмосфера на емпатия, искреност, саморазкриване и особени топли и искрени взаимоотношения между учениците, участващи в групата и водещите.

Основните задачи за водещия на група от тийнейджъри са следните:

-създаване на атмосфера за реализиране на искрено поведение от страна на учениците, промяна на нагласите диктуващи неадаптивни форми на поведение, като страх и насилие, емоционални реакции и тяхното обсъждане и анализ, а така също обсъждане на предложените теми;

-създаване на условия за пълно разкритие от страна на юношите участниците на вълнуващите ги проблеми, емоции, чувства, теми в условията на взаимно приемане, безопасност, подкрепа и защита;

-разработване и поддържане в групата на определени норми, проява на гъвкавост в избора на директни или индиректни техники на комуникация.

1.      Комуникация.

Дискусията се осъществява посредством вербална и невербална комуникация:

а) Към вербалните се отнасят следните:

1.           Структуриране на хода на занятието (една от най-важните функции на водещия). Тук става въпрос за всички изказвания, които определят хода на дискусията. Например: „За какво искате да говорим днес?", „Кой,  днес има желание да сподели своя опит?", „Темата на нашата дискусия днес е уличното насилие" и т.н. Изказванията са насочени и към ограничената или непродуктивна активност на групата: „Не се ли отдалечихме прекалено от темата?", „Има ли друга причина, която да затруднява вашето участие........?" и т.н.

2.           Събиране и обобщаване на информация. Водещият задава своите въпроси като набелязва параметри на субективната модалност или анализира скритите послания в поведението и изказванията на участниците в групата.

3.           Интерпретация - най-разпространения и нееднозначен метод за вербално въздействие. Той може да се отнася както към миналото на тийнейджъра, така и към настоящия момент. Това могат да бъдат техники за отражение на емоциите, конфронтация с него или собствена интерпретация на причините и последствията от неговото поведение.

4.           Убеждаване или преубеждаване, което се осъществява непосредствено или опосредствано.

5.           Предоставяне на информация.

6.           Постановка на задачите, които ще изпълняват учениците. В дадения случай става дума не толкова за активността на водещия, колкото за провокиране на участниците да проявяват различни видове активност.

б) Към невербалните средства се отнасят мимиките, жестикулациите, интонациите, проксемика.