проведено с ученици - среден курс
(май-юни 2007 година)

КРАСИМИР КАЛПАКОВ - психолог

ЦЕЛИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Особеностите на моделите на поведение в процеса на социализация на юношите от среден училищен курс са обусловени от тези проблеми, които се явяват типични за този възрастов етап. Това е преди всичко потребността на младите хора да се научат да заемат позицията на зрял човек, да се научат да се самоопределят в заобикалящия свят, да опознаят себе си, своите възможности и своята „мисия" в живота.
     Тази възраст се определя още и като "критично важна за юношеството" поради факта, че в този период се извършват бурни психо-физиологични и социални промени.
    От друга страна в процеса на социализация и развитие младите хора ги очакват много негативни алтернативи и предизвикателства, с които им предстои да се справят. Различните видове зависимости, антисоциално поведение, прояви на агресия и т.н. са все подводни рифове в бурното море на живота. Развиването на толеранс към определено психоактивно вещество, храна, компютри и т.н. уврежда много сфери от функционирането на индивида.
Какви са положителните възможности за помощ на младите хора? Социална адаптация и обучение, превенция и терапия са все активности, които изискват многопосочна работа, свързана със съответните проблемни области - соматични проблеми, психологични проблеми, семейни проблеми, социални проблеми.
     Цел на настоящето психологическо обследване е да покаже какъв е психологическия терен и динамиката от качества в личностен план върху, който се развиват различните модели адаптивно и неадаптивно поведение с други думи, какво е реалното личностно състояние на съвременния ученик на възраст 14-16г. в момента на обследването/май - 2007г./
     Задачите за развитие на юношите предявяват достатъчно изисквания към тях самите. Като добавим  и сложността на обществените изисквания и очакванията на семейството става ясно, че мнозина от тях не издържат на това натоварване. Когато копинг-механизмите са претоварени и не сработват, започват да се появяват симптоми на дистрес. Употребата на алкохол и наркотици, суицидалните опити, кражбите, проблемите в училище, демонстративната сексуалност, промяната на настроение, изблици на насилие, бягства от дома и училище, нарушаване на семейния бюджет, - всичко това са общи реакции на състояние на тревога.

Кои са основните задачи пред решаването на които е изправен младия човек?

1.Сепарация/индивидуация е една от най-важните задачи през юношеската възраст. Процесът на сепарация поражда много причудливи явления: тринайсет годишна девойка избягва от дома с представата, че бързо ще установят липсата и ще я намерят;
-четиринадесет годишен младеж краде пари от баща си, изпитва чувство на страх но продължава с увлечението си;
- петнадесет годишен младеж, който играе превъзходно баскетбол извършва опит за самоубийство пред отговорен мач;
-надарен в интелектуално отношение шестнадесет годишен юноша напуска училище;
-седемнадесет годишен от богато семейство е задържан за кражба в магазин и т.н.

2.Развитие на самоопределянето: Самоопределянето на юношата много прилича на меренето на дрехи. За съжаление, някой от тези костюми създават несимпатични, даже опасни "силуети" за поведение и изява. Тук авторитарна намеса е немислима, но е необходимо да се помогне на младия човек, (който например, се приобщава към наркокултурата) в неговата ориентация и адаптация в съществуващите условия. В противен случай флирта и увлечението по асоциалните "удоволствия" могат да имат пагубни последствия. Внимание заслужават не само крайните проявления, но и поведенията на бунтарство, отхвърлящите всичко, което казват учителите, възрастните или връстниците, проявите на клоун в клас и обществените институции, което по своята същност е проява на комплекси за малоценност. Проблеми могат да станат и мечтите: девойка мечтае да стане рок звезда, но няма музикални способности... Развитието на устойчийчиво усещане за собственото "Аз" е болезнен и продължителен процес. Даже и най-уравновесения юноша преминава през този болезнен период на опознаване на самия себе си.
3.Определяне на референтната група: Пред юношите стои и друг въпрос не по-малко важен от въпроса "Кой съм аз?". Това е въпроса "С кой съм аз?". Приемането от връстниците и идентификацията с групата е най силно изразената социална потребност през юношеството а именно потребността от принадлежност. За юношите потребността от приемане от връстниците значително превишава потребността от самоуважение. Учудени от този факт родители и учители задават въпроси от типа: "Как не разбираш, че те се възползват от теб?" или "Как може да позволяваш да се отнасят към теб по такъв начин?". Но възрастните просто са забравили колко е важна за юношата потребността от приемане. В тази връзка, основната задача за тинейджърите е намирането или сформирането на удовлетворяваща потребностите референтна група. Всички останали задачи на възрастта са свързани или произтичат от тази потребност.
4.Развитие на полова идентификация: Половата идентификация протича още в детството. Девойките вече имат представа за това какво е да бъдеш жена. По същия начин момчетата са осведомени за това, че принадлежат към мъжкия пол и какво произтича от този факт. Но проявата на сексуалните роли започва едва в пубертета. За някой тинейджъри откритието на собствената сексуалност и интереса към противоположния пол са толкова естествени както и физиологичните промени и растежа. Но за други половата идентификация може да е смущаваща, а самата сексуалност далечна и плашеща. За съжаление, често сексуалните фантазии остават нещо демонично, дълбоко потиснато.В резултат неизказаните страхове остават неизследвани, плашещите въпроси незададени. А сексуалните фантазии, страстното увлечение или неудачния опит могат да оставят незаличима следа или дълбоко да травмират непросветения юноша.
5.Развитие на личностна система от ценности. До пубертета детето приема ценностната система на своите родители. Но след това всичко се обърква. Юношата е готов да преразгледа всички преди това усвоени обичаи, ценности и стандарти. В резултат на този процес спокойните води на семейния живот се превръщат в бурно море. Това не означава, че всичко ще се промени, но означава, че ще бъде подложено на съмнение. Черното и бялото, истината и лъжата в процеса на развитие на ценностната система придобиват отенъци. За съжаление не във всички семейства децата имат възможност да усвоят устойчива система от ценности. Празнините като правило се запълват от неформалните групи, масовата култура, масмедии, интернет, обществените институции.
Сложността и противоречието на задачите свързани с развитието на личността на юношите пораждат амбивалентни поведенчески прояви.

Пет гледни точки за амбивалентността на юношата

1.Бунт против контрола от страна на възрастните/потребност от указания, подпомагане, насоки: правилните решения идват с опита породен от неправилни решения. Редно е възрастните да имат търпението и разбирането за да приемат неправилните решения на юношите и да ги подпомагат при анализирането на грешките и натрупването на положителен емоционален опит. Юношите се нуждаят от свобода за да имат възможност от неправилни решения.
2.Желание за близост/страх от интимност: юношите биха искали да имат близки отношения с другите, даже с възрастни авторитетни фигури, но са подозрителни. "Действително ли другите се интересуват от мен искрено? Разбират и приемат ли ме в действителност? Какво се изисква от тях при близки лични отношения?
3.Изпитание и проверка на здравина на външните граници/подкрепа и грижа от страна на възрастните: структура или система, значението, авторитета и присъствието на семейството, училището, институциите и т.н. трябва да бъдат много по-здрави, отколкото възможностите на юношите проверяващи ги на здравина. Това е основната съставляваща на безопасното възрастово развитие.
4.Мисли за бъдещето/ориентация към настоящето: липса на мотивация за инвестиране в познания и умения в предвид изискванията на образователната система. Оползотворяване на свободното време с разговори по телефона, интернет и др.
5.Сексуално съзряване/психологическа неподготвеност за сексуален опит: юношите активно се интересуват от всичко, което е свързано със сексуалната сфера. Ранните опити за сексуални отношения като правило имат незрял характер и травмиращо въздействие поради емоционална незрялост. Юношите нямат все още емоционалната компетентност да се справят с разривът на отношения, който обикновено съпътства такива опити.
     До тук направихме преглед на основните фактори и закономерности в психо-социалното развитие на отделния индивид и се опитахме с примери да опишем психологическия терен върху, който се появяват прояви на антисоциално поведение. 
     Сега с помощта на различни изследване чрез мнението на самите юноши ще се опитаме да погледнем проблема отвътре.
     "Гласовете на младите" е едно проучване на мнението на децата и младежите проведено от "UNICEF" в периода декември 2000-февруари 2001г., в съответствие със стандартите на Европейската Общност за Мнения и Маркетингови Изследвания /ESOMAR/, включително Принципите за Интервюиране на Децата и Младите хора от 1999г.
     Проучването "Гласовете на младите" представя разбирането на децата за реално съществуващите условия и желаното състояние на основните сфери в техния живот:семейството, връстниците, училището, обществото.
     Несъмнено семейството е съществена социална среда на подрастващите. Вероятно поради факта, че родителите често пренасят служебните проблеми и неприятности вкъщи, сред ситуациите, в които българските деца и младежите са щастливи, семейството е на второ място. /На първо място децата поставят времето, което прекарват с приятелите си./
     Сериозен е и проблема с домашното насилие в България. Близо две трети от децата твърдят, че в семейството им има случаи на насилие, което в 12% от семействата приема най-бруталната форма - бой. Децата споделят, че доста рядко домашното насилие се дължи на неизпълнение на някой заръка на родителя.
     Българските деца определят родителите си като либерални именно поради факта, че те често отсъстват от къщи и ги оставят сами да определят начина на прекарване на свободното си време.
     Имайки предвид недостатъчното време, което родителите отделят на децата си, както и липсата на възможности за организирано прекарване на свободното време, естествено е децата да определят училището като основна социална среда. Те свързват училището, както със щастливи мигове, така и с нещастие. Ето защо обсъждането на училищните проблеми е от изключителна важност за тях. Учителите частично спомагат за решаването им, а ученическите съвети все още функционират формално. Затова половината от българските деца се отказват от правото си да обсъждат проблемите в училище или го правят само в неформална среда.

     Проучването "Гласовете на младите" разкрива отново слабото застъпване на теми и предмети по гражданско образование: знания и умения да отстояват правата си и да зачитат и уважават правата на другите; развитие на тяхната съпричастност, заинтересованост, чувство за отговорност и готовност за оказване на помощ или тъй наречените социални умения.

     Българските деца сериозно изостават от връстниците си от другите европейски страни по информираността си за правата на детето. Все още недостатъчното познаване от страна на българските деца на отговорното сексуално поведение и опасността от тютюнопушенето, употребата на алкохол и други психоактивни вещества се дължи частичното/основно теоретично/ присъствие на тези теми в учебната програма. Българското училище не застъпва в достатъчна степен и предпазването от нежелана бременост, от полово предавани болести, превенция от ХИВ/СПИН.
     Училището не съумява да предаде на подрастващите достатъчна информация и знания за здравословен начин на живот, както и умения за полагане на грижи за здравето. Семейството и медиите също се оказват недостатъчно ефективни в подготовка на подрастващите за здравословен живот. Дефицитът на организирани форми за спорт, личностно развитие и прекарване на свободното време е едно от съществените условия за зачестилите прояви на антисоциално поведение и употреба на психоактивни вещества в детска и юношеска възраст.
     Един от най-ярките показатели за влошаването на качеството на живота е нарасналата престъпност и влошените условия за безопасен и здравословен живот. Два пъти повече деца от страните в преход се чувстват несигурни в своите квартали, отколкото връстниците им в Западна Европа. Когато описват причините, една трета от българските деца посочват престъпленията срещу личността. Друга една трета се боят от присъствието на "съмнителни лица"/подозрителни непознати, наркопласьори, хулигани, членове на банди, алкохолици/ в квартала. Всяко четвърто българско дете има приятел или роднина, който е бил жертва на насилие. По този показател децата на България се нареждат на първо място сред балканските страни. 12% от децата сами са ставали жертва на насилие на улицата.
     От друга страна изборът на популация за изследване се определя от следните обективни параметри:

1.По данни на Националния център по наркомании гр.София

• ü -всеки девети ученик е склонен /в различна степен/ да вземе стимулиращо средство /например лекарство, но без лекарско предписание/, за да може да преодолее възникнал проблем;
• ü -почти всеки пети гимназист в различна степен е потенциален консуматор на наркотични вещества. Между 20 и 23% от учениците от IХ до ХII клас са склонни да опитат, ако приятел им предложи наркотик или се двоумят как биха реагирали;
• ü -25% от регистрираните или потърсили помощ при наркоманен проблем са под 20г.;
• ü -приблизително всеки четвърти ученик от IХ до ХII клас е опитвал поне веднъж в живота си забранено наркотично вещество;
• ü -64,3% са започнали употребата на основното проблемно вещество на възраст под 20г. /средно 18.8години/
• ü -близо половината от средношколците са присъствали на купон/парти, където се е предлагало наркотик или им се е предлагало дрога - в повечето от случаите това става на купони.

2.Aderson K. Young People and Alcohol, Drugs and Tobacco. WHO Regional Publications, European Series, N66, 1995.

     Много са факторите, които определят дали дадена личност ще опита дроги и дали ще продължи да ги употребява. Най-често срещаните фактори според направените проучвания са: любопитството, достъпността и употребата от връстниците, социално-психологически неблагополучия; екзистенциални кризи.

     Обобщено представяне на причините за употреба на дроги от млади хора /14-25г./ включва:

•  -да прилича на приятелите;
•  -да забравя проблемите;
•  -наличие на семейни проблеми;
•  -проблеми в общуването с близки и приятели;
•  -самота;
•  -училищни или професионални неуспехи;
•  -придобиване на самоувереност;
•  -липса на чувство за реалност, въвличане в рискови ситуации;
•  -нарастване на възможности за изява;
•  -печелене на приятели.

     Тоест става ясно, че основната причина се състои в неадаптивните форми на поведение и липса на социални умения при адаптацията на юношеската индивидуалност в съществуващите социално-исторически условия. Корените на неадаптивното поведение са както личностни, така и от околната среда /семейна среда, социално-икономически статус, архетипи/.
В предложеното изследване е използвана методика съставена от 14 категории личности. Чрез тест от 107 въпроса се определя психологическия портрет на личността.
В 1994г. В САЩ е публикувана класификацията на разстройствата на личността от "Американската психиатрична асоциация". На база данни от тази класификация е изградена методиката с автори Дж. Олдхейм и Л. Морис, чрез която се определя "нормата" и "акцентуацията" на обследваната личност. Авторите пишат: "Макар никой да не може да каже със сигурност, къде завършва нормата и започва разстройството", те се  ръководят от следното: "Ако индивида е способен гъвкаво да взаимодейства със заобикалящите го, ако обичайните действия и впечатления му носят удоволствие, тогава ние смело можем да определим този човек като нормален или здрав тип личност и обратно, ако на всекидневните задачи индивида не реагира гъвкаво, ако обикновените действия и впечатления му създават дискомфорт или лишават човека от способността да се самоусъвършенства, то ние говорим за патологическа или малкоадаптируема личност".

      Акцентуации на личността и типове разстройства:

• Ø Наблюдателност - параноидалност;
• Ø Самотност/отшелник/ - шизоидност;
• Ø Мечтателност - шизопатия;
• Ø Авантюризъм - антисоциалност;
• Ø Действеност - активност на границите на срива;
• Ø Театралност - неестествено актъорство;
• Ø Самоувереност - нарцисизъм;
• Ø Чувствителност - отклонения;
• Ø Преданост - зависимост;
• Ø Добросъвестност - натрапливо-принудителен тип;
• Ø Ексцентричност - пасивно-агресивен тип;
• Ø Агресивност - садистичност;
• Ø Алтруизъм - самоунищожение;
• Ø Реализъм - депресивност.

     Всяка личност е неповторима и уникална смес от всичките 14 типа, което се изобразява на тест-бланката със съответната крива. Всички типове личности са нормални и универсални и макар че всяка личност си има силни и слаби страни, няма нищо ненормално в доминирането на един или няколко типа в обследваната личност. 
Основна цел на настоящето изследване е да опише психическите особености на отделната обследвана личност и върху базата на получените резултати да направи обща характеристика на всички ученици. Интерес представлява психологическия терен върху, който се развиват различните форми на неадаптивно поведение. Възрастта на обследваните ученици е избрана поради следните причини:
-през 14-15 година в общи граници завършва пубертета и се характеризира с проблематиката описана по-горе;
-14-18 година е рисковата възраст, в която се извършват първите опити с психоактивни вещества/според проучванията/;

Анализ на получените резултати

Фактор наблюдателност - много важно качество свързано с възприемането и анализа на заобикалящия ни свят.
От получените резултати е видно, че в 73.7% от случаите има ясно изразено присъствие на споменатия фактор. Следователно повече от две-трети от обследваните притежават изключителна аналитичност и разбиране за обкръжаващата ги среда. Тази способност на повечето от юношите им създава специфична особеност на възприятие, тоест, незабавно откриват погрешните съобщения, скритите замисли, отклоненията, изкривената истина, опитите за въвеждане в заблуда. Това от друга страна им създава възможността да приемат ролята на социални критици, страж на реда или активни участници в обществени кампании, готови да разобличат всяка злоупотреба с власт.
В 15.8% от случаите е констатирано повишено ниво на подозрителност и мнителност. Тоест това са млади хора, които дали поради възпитание, дали поради някакви травматични събития трудно създават климат на доверие или допускат някого в близки отношения. Необходима е целенасочена работа за осъзнаване на вътрешните страхове и бариерите в общуването.
В 10.5% от случаите съществува противоположна ситуация. Продължава невинното и доверително отношение към заобикалящия свят, като преценката за реалността се делигира, или на семейството, или на други значими личности в живота на младия човек като например, учители, треньори социални работници, политици и т.н.

Фактор самотност - качество на личността, което охарактеризира способността ни да осъзнаваме потребностите на тялото, потребностите на екзистенцията ни, да анализираме онова, което ни се случва ежедневно в нашата трудова и социална дейност.
В 56.8% от обследваните се наблюдава устойчива тенденция за самоанализ и самонаблюдение, чрез което съумяват да разкрият и осъзнаят причинно-следствените връзки в нещата и явленията и да извлекат по-най-добрия начин изводи за себе си. В този случай можем да твърдим, че  всеки втори юноша се обуславя на своята наблюдателност и аналитичност и на базата на своя интелект и познание се ориентира в заобикаляция свят от ситуации и явления.
При 43.2% от обследваните обаче не е констатирано споменатото качество на личността или с други думи то се намира в латентно състояние. С това се обяснява и тъй характерната потребност от присъствието на връстниците в живота на младия човек. Групата/класът е основния модулатор в неформална среда за поведение на юношата. Това според многото изследователи е и основния канал за усвояване на неадаптивни форми на социално поведение. От друга страна това е и основната мишена за консултивна и корекционна работа с цел формиране на осъзнати модели на социално прието поведение.

Фактор мечтателност-планиране - качество на личността , което определя начините за задоволяване на потребностите - социални и нарцистични, съобразено със съществуващите реалности. Тук са и корените на целеобразуването и мотивираността за постигане на набелязаните неща от живота. Ясната представа за случващото се около нас, осъзнаването на собствените сили и възможности и адекватното планиране са в основата на постигане на удоволствие от всяка жизнена активност. При 57.9% от обследваните този психически механизъм съществува. Тоест било в семейството, било в социализиращите институции младите хора са възпитали способността да оценяват правилно своите сили и възможности и да планират на индивидуално ниво подходящите стъпки и скорост за достигането на важните за тях неща от живота.
В 14.7% от случаите, обаче е налице нереалистична представа, както от една страна на собствените сили и възможности, така и за реално съществуващите условия от света на младия човек. По този начин всеки шести средношколник поради липсата на житейски опит смята, че „морето е до колене". Скъсването на финната връзка между наблюдение, преценка на собствените сили и възможности (с други думи самооценка) и планиране, създава възможността за поява на „сънуване с отворени очи" тоест нереална представа за достигане до задоволяване на потребностите.
При 27.4% от обследваните или при почти всеки трети е налице изобщо липса на всякакво планиране. „Живей за мига" изразява по най-добрия начин еуфорията за усещания, които от една страна са модата налагана от неформалната група, а от друга липсата на житейски опит и често игнорира реално съществуващите сигнали за опасност, които като правило младия човек е регистрирал, но е отказал да осъзнае или анализира, защото воден от желанието е искал бързо достигане на удоволствие - задоволяване на потребността. Тук решаваща значение има семейното възпитание, което е получил младия човек. В семейства, в които от невинна детска възраст 4-5 години формирането на собствения „АЗ" е съпроводено с инициация за самостоятелност и отговорност при вземане на решения, се доразвива по-късно в пубертета, където младия човек  се научава и да планира. В семейства, в които липсва тази свобода или делигират за цял живот правото си да вземат решения вместо „детето" или капсулират представите на същото в много голяма степен в един измислен свят от образи, идеи, фантазии.

Фактор авантюризъм - качество което в много голяма степен описва възможностите на отделната личност за реагиране в нетипични ситуации. Нетипични, защото животът непрекъснато предоставя многообразие от форми, събития, ситуации и няма как да научим отговорите на всичко или правилния начин за решаване на определен житейски казус. Възможността е вътре в нас самите. Бихейвиористичното „проба -победа или грешка" ни поставя в ситуация за вземане на решение. Енергията на искам, значи мога да се справя, резонира на очакването, някой друг да реши нещата вместо нас. От получените резултати е видна, че 60% от обследваните имат ясно изразен стремеж и желание да се „справят с предизвикателствата на живота" като правилно преценяват собствените си сили и възможности и поемат „риска" да достигнат до задоволяване на потребностите си.
В 24.2%  от случаите обаче е налице рязко игнориране на съществуващата реалност и поемане на отговорност повече отколкото възможностите на отделния индивид предоставят. За съжаление този процес протича с отхвърляне на всички правила и норми в обществото. Там, където другите строят, тези индивиди са склонни да  унищожават. Те игнорират и потъпкват чуждите права - поведение, което се формира по време на пубертета и се изразява в следното: нежелание да се спазват социалните норми; действия от криминален характер; дезинформация, използване на псевдоними, различни измами за собствена изгода; импулсивност или отказ от всякакво планиране; агресивност, проявяваща се във физически сблъсъци и двубои; рискуване, като при това игнорира предпазливостта за себе си и другите; неспособност да издържи на определен режим на учене или работа, непоследователно поведение и пренебрегване на финансовите обстоятелства; недостатъчна отговорност, безразличие към другите, неспособност да забележи това, че причинява вреда или болка.
При 15.8%  от обследваните не е регистрирано желание за планиране, действие, промяна. Тоест самоинициативата е пасивирана или в семейството или съществува занижена самооценка, което дезактивира процеса на адаптиране в съществуващите социално-исторически условия на живот.

Фактор действеност - мотивираност. Няма друго качество, което да описва по-добре случващото се с младите хора в периода на съзряване. Няма нещо, което по добре да обрисува вривът на емоционална енергия присъщ за юношите. Младите хора просто не могат да седят на едно място и да не заразят другите около себе си с това. Те ще настояват да се отправите с тях на пътешествие или в търсене на нови впечатления във всяка една област от живота. Те непрекъснато търсят нов стил на живот, нова любов. Никой друг не може да бъде толкова горещ в желанието си да се потопи в живота или да контактува с други хора. Няма друг възрастов тип, който да е толкова променлив в настроенията си и толкова горящ за живот: романтическа привързаност е характерна за дълбоките отношения с друг човек; демонстрират своите чувства, те са емоционални, импулсивни и реагират живо на всичко около себе си, нямат ограничения в любовта,  забавленията и  риска; винаги с приповдигнато настроение, ангажирани, творчески активни, увлечени. Те проявяват инициатива и могат да заразяват другите със своята активност; те са необикновено любознателни, за това се интересуват живо от всичко, постоянно експериментират с други култури, роли, системи от ценности, постоянно са в търсене на новото. Всичко това е характерно за 67.4% от обследваните.
При 27.4 % от обследваните този взрив наречен от З. Фройд  „сексуален мотор" вместо да търси изява навън в откриване на собствената си психо-естетична идентичност се насочва към личността под формата на саморазрушаващо поведение или с други думи - активност на границата на срива. Те не могат да използват своите възможности, ужасява ги самотата, но разрушават отношения, без които не могат. Тези, които се намират в това състояние, постоянно изпитват невъзможни душевни терзания, а хората, които се намират около тях са сякаш попаднали в капан и са принудени да ги търпят. Този вид поведение се отличава с прекалена импулсивност, изразяваща се чрез разнообразието на следните характеристики:

•  -полагане на неимоверни усилия за да се избегне предполагаем отказ;
•  -неустойчиви интензивни отношения с последваща свръхидеализация и девалвация;
•  -преживявания във връзка със самоопределянето, забележимо отсъствие на устойчиво мнение за себе си;
•  -импулсивност и склонност към саморазрушение/например, секс, алкохол, наркотични вещества, безразсъдни действия/;
•  -афективна неустойчивост, зависима от амплитудите на настроение, продължаваща от няколко часа до няколко дни;
•  -постоянно чувство за опустошеност;
•  -интензивен гняв или трудност при управление на гнева;
•  -преходни процеси, свързани с емоционално напрежение;
•  -цикли на отчаяние.

Само в 5.3% от обследваните не е констатирано ниво на енергия съответстващо на възрастовия етап на развитие. Вероятно става въпрос за изолирани случаи на родителски модели на възпитание, които са по-скоро са във вид на интроекти(например, възпитаните деца не постъпват по този начин), отколкото реално съществуващи причини за отказ за проява на активност.

Фактор театралност - заявяване на потребностите. Светът на младите хора е наситен с емоционални преживявания, те са демонстративни, физически нежни и чувствителни. Реагират мигновено на всичко, което се случва около тях, бързо променят настроението си. В проявите си в живота са експанзивни, живи и ярки, имат богато въображение. Те искат да бъдат забелязвани, затова често стават център на внимание - сякаш "порастват", когато всички очи са насочени към тях, отделят много време на външността, дрехите, стила, създаването на образ и имидж, копират своя психо-естетичен модел. Младите хора са много доверчиви, открити и бързо влизат в отношения с другите. Приемат лесно нови идеи и виждания, както и тяхното подържане. Написаното до тук е типично за 73.7% от обследваните Ако трябва да охарактеризираме това качество присъщо на повече от две-трети от юношите с няколко думи това е: съблазнителни, очарователни и темпераментни.
Само при 5.3% от попълнили теста на преден план е един преекспониран емоционален свят. Тоест те правят всичко за да насочат вниманието към себе си, като се възприемат за маловажни, нищожни. Потопени в собствените си емоции, те често не забелязват заобикалящия ги свят и не виждат реалността. Това е така поради факта, че са ангажирани преди всичко със собствената си емоционална драма. Всичко е преувеличено: незначителният неуспех се превръща в трагедия, а малкото удоволствие - най-голямата радост в живота им. В своите театрални изяви тези юноши са неубедителни, връстниците им ги приемат недоверчиво.
По притеснителната тенденция е, че 21.1% от обследваните изпитват трудности при заявяване на потребности и нужди. На практика всеки пети от младите хора се затруднява да покаже или говори за наситения с емоции свой вътрешен свят. За такива юноши е трудно и откриването на неформалната група за принадлежност и като правило компенсират това с контакти  или в интернет или вътре в семейството.

Фактор самоувереност. Това качество е породено от самоуважението и осъзнаването на собствените качества и възможности. По този фактор има и най-голям процент 85.3% от обследваните съвпадат с критериите на методиката. Това ясно и недвусмислено говори, че младите хора имат високо ниво на самооценка, като при това не изпитват съмнения, че са гениални, уникални и че имат особена мисия на този свят. Те очакват от другите само добро отношение към себе си - винаги. Открити за своите намерения и възможности, притежават конкурентен дух и много обичат достигането на върховете в личния и социалния живот, както и наслаждението от пребиваването там.  Характерно е още поставянето на високи цели в професията и личния живот, както и мечтанието за това.
Само при 5.3% от анкетираните се забелязва тенденция за повишено мнение за самия себе си в мисли и поведение, потребност от възхищение, проявяващо чрез нарцисизъм. Такива юноши не желаят да забелязват собствените си недостатъци, но държат сметка за чувствата и потребностите на другите, имат преувеличено самомнение, преувеличават своите достижения и способности, очакват всеобщо възхищение и превъзнасяне на собствените успехи.
В 9.5% от случаите забелязваме трудности с заявяване на собствените сили и възможности и трайно изградена представа за собственото «Аз». Тоест това е една мишена за социално подпомагане и въздействие , от което всеки 10-ти юноша изпитва потребност.

Фактор чувствителност. Чувствителност или сензативност за заобикалящият свят е важно качество за упражняване на комуникативните умения. При обследването 73.7% от младите хора са заявили, че се чувстват добре и свободно в своя малък свят и сред хора , които добре познават.За тях са характерни дружеските отношения, емоционалния комфорт, задоволството, въодушевлението. Въображението и изследователския дух в тази възраст нямат граници. Притежават още свобода на мислене, богата емоционалност, което ги прави много креативни. Обичат известното пред неизвестното. Чувстват се добре сред своите познати навици,обичаи, ритуали и хора. Проявяват неподправен интерес към това какво другите мислят за тях и как ги възприемат.
Само в 8.4% от случаите е констатиран проблем в изявата на емоциите и трудности в отношенията с околните. Избягването на отношения с други хора прави тези юноши много затворени. Те не са против взаимоотношенията, но не могат да се справят с чувството, че тяхното поведение ще предизвика негативна оценка. На тях им се струва, че не притежават способността да обичат, че не могат да контактуват, че са неспособни за каквото и да е. Те избягват отношенията с други хора, за да не се чувстват непълноценни. По този начин техния живот се превръща в образец на социално самоограничаване, наситено с чувства за нараненост и болка, повишено внимание към негативни оценки и т.н.
При 17.9% от случиите е констатирано достатъчно ниско ниво на емоционална интелегентност необходимо при социализация на личността и упражняването на социалните умения в процеса на общуване.

Фактор преданост. Всеотдайните грижи и заинтересованост за другите - това е характерно за 75.8% от обследваните юноши. Присъщи са още емпатийност, чувствителност, както към собствените емоционални състояния, така и към изживяванията на другите. Водеща черта е и лоялността: семейна, към класа, неформалната група, религиозна, към тажните за юношите хора. Основна потребност на младите хора е да бъдат ръководени, насърчавани. На тях е нужен колектив или лидер, основно удоволствие -"Аз съм щастлив, ако вие сте щастливи". По основни признаци са: -контактност, почтителност, уважение към институциите и ръководства /семейство, училищни, религиозни, спортни, неформални/, лесно се подчиняват и добре усвояват задачи, поставени им от авторитети; -при вземане на решения търсят мнението на другите и следват техните съвети; -предани и всеотдайни, те са много внимателни в общуването си с другите, но се страхуват да влизат в близки отношения с важни за тях хора или лица с висок материален или обществен статус, за да не  нарушат хармонията на общуване; чувствителни към другите, умеят винаги да угодят, като създават атмосфера на загриженост и комфорт на важните  за тях хора.
При 11.6% от юношите се забелязват негативни тенденции. Такива индивидуалности не могат да проявят своята самостоятелност. Присъщо им е слабостта, безпомощността, зависимостта в отношенията им с други хора. Привързвайки се към някой друг, те получават сила и самоуважение, за да се справят в живота си. През цялото време се страхуват, че ще загубят този към когото са привързани и не могат да понесат мисълта, че ще загубят своята опора. Тази дълбока потребност и постоянното и задоволяване се нарича зависимост и е съпроводена от страх и натрапливо, поведение породено от мисълта за загуба на обекта на привързаност. Тази зависимост се развива в юношеска възраст и се проявява по различни начини: -трудност при вземане на решения, а ако трябва да се вземат, това става след консултации и обещания от страна на други хора; -нужда от други хора, за да ги натоварят с отговорността за най-важните моменти от своя живот; -трудно изразяват несъгласие, поради страха да не изгуби поддръжката или одобрението/в повечето случаи този страх е нереален/; -затруднение при планирането и изпълнението на неща от първа необходимост за самия себе си /недостатъчно самоуважение и неувереност в собствените сили и възможности, а не поради липса на енергия/; -причинява вреди на себе си, за да получи одобрението на другите, изпълнява дейности, които са му неприятни.
В 12.6% от случаите обаче липсват, основни комникативни умения като създаване и поддържане на климат на доверие, ефективно слушане и реагиране, задаване на въпроси, което и обяснява слабото ниво на социална ангажираност и избягването на обвързаност със идеи, личности, организации.

Фактор добросъвестност. Отговорността е отличителна черта за 75.8% от младите хора. Добросъвестността като тенденция намира реализация в общности, където има етика на полагания труд и ясни правила на взаимодействие и общуване. Добросъвестността се проявява още чрез прилежност, благоразумие, стремеж към разбирателство. По тази причина младите хора са на първо място по адаптивност, приспособяемост и изграждане на постоянни навици и умения. Неизчерпаемия прилив на енергия и желание за работа е характерна особеност на тази възраст.
При 9.5% от обследваните са констатирани консервативни модели на поведение. Юноши с високи оценки по този фактор са до такава степен добросъвестни, че трудно се адаптират към изискванията на реалния живот и трудно се справят с лични или училищни поражения. Те са: образец на загриженост за реда, дисциплината, съвършенството, умствен и вътрешен контрол за сметка на гъвкавостта и откритостта. Този процес се изразява в следните контексти: -загриженост за детайлите, правилата, списъците, реда, организацията, разпределение на времето до такава степен , че се губи целта на дейността; -стремежът към съвършенство пречи да се доведе делото до край / например, човек не е способен да завърши какъвто и да е проект, тъй като още не е срещал в тази област свръхсъвършенни стандарти/критерии/; -свръхдобросъвестност, робуване на предразсъдъци, липса на гъвкавост по въпросите на морала и етиката.
При 14.7% от обследваните не е констатирано наличие на социална отговорност. Причините могат да бъдат няколко. На първо място осъзнаване на социалната ангажираност в процеса на социализация на личността, което е въпрос на обучение. На второ място социално бунтарство и проверка на здравината на социалните правила и закони. На трето модел на възпитание в семейството, което стопира като правило ресоциализацията на такива юноши.

Фактор ексцентричност - индивидуален подход. Личната свобода е основно правило за 63.2% от младите хора. Те изпълняват своите задължения, но само ако им остане свободно време за това. Те не позволяват на никой човек или институция, или на каквото и да е да нарушава или засенчва тяхното лично щастие. Едни от тях се занимават с творчество, други четат книги, като при това е важно не с какво се занимават, а това, че имат тази възможност. Ако нещо ги застрашава, те енергично  защитават своето право да правят това, което искат. неотменно право е това да разполагат със себе си и своето време, защитават комфорта  и малките радости на живота си. Те са съгласни да играят по правилата, да изпълняват това, което се изисква от тях и нищо повече. От другите  също очакват да уважават този техен предел. Избягват всякаква експлоатация, съпротивляват се на изисквания, които считат за неблагоразумни или свръхсилите си. Избягват да спазват часово разписание, тъй като това им създава излишно напрежение. Те са весели, оптимистични и ако им се предявят някакви разумни изисквания, в крайна сметка ще бъдат изпълнени.
В 13.7% от обследваните се забелязват поредица от социално негативни явления. Пасивно съпротивление срещу изпълнението на ежедневни социални, битови и училищни задължения. Жалване за това, че са неправилно разбрани и неоценени от другите. Критикуват без причина и имат негативно отношение към всяка форма на власт. Изразяват завист и обида на хората с късмет и социален просперитет. Постоянно се оплакват от липса на късмет. Промените в настроението следват - от враждебно чувство за липса на вина до "разкаяние".
При 23.2% от юношите липсва обаче индивидуален подход и стил в процеса на социализация и комуникация. Това от една страна е процес на обучение и възпитание, но от друга свидетелства за липса на осъзнаване и зрялост. В такива случаи се следват моделите на поведение на неформалната група или модели на поведение господстващи в социалното пространство.

Фактор агресивност. Корена на думата произхожда от английското - aggressve  и се интерпретира като активност. 63.2% от юношите проявяват здравия модел на активност, изразяващ се в себеизява под най-различни форми: интелектуални, спортни, креативни, социални и т.н., заявяване пред света, търсене на своето място в социалната пирамида и др. Целенасочени, с прагматичен подход при достигане на целите си, те ще направят всичко, за да достигнат желания резултат. Не са педантични, дребнави, обидчиви, могат добре да се адаптират, както в много сложни, така също и в ситуации свързани с поемането на риск и отговорност. Не позволяват на вълненията и страховете да вземат връх над тях. Обичат действията и приключенията, те са физически силни и често се наслаждават да вземат участие в спортни състезания.
При 10.5% от обследването се забелязва социално отхвърляното значение на думата агресивност. Това са млади хора, които са жестоки, студени, безжалостни и страховити. Те могат да търсят силови подходи в процесите на социално общуване и от позиция на силата да получават удовлетворение от оскърбяването на други хора. Това поведение се развива в детството и се изразява, чрез следните характеристики:
-използване на физическо и друго насилие, с цел установяване на господство в отношенията;
-оскърбление или унижение на хора в присъствие на други;
-изискване за подчинение и строга дисциплина към тези, които попадат под контрол, необичайна жестокост към деца, съученици, слаби и беззащитни хора;
-получаване на удоволствие от физическо и психическо страдание на други хора и животни;
-скриване на истината при причиняване на вреда;
-влияние над други хора, по такъв начин, че те да изпитват страх;
-ограничаване свободата на хората, с които са в близки отношения.
При 26.3% обаче не е констатирана някаква форма на активност. Това обяснява и слабата социална ангажираност на младите хора в някаква форма на социален живот. Причината за това можем да търсим във възпитанието и по-точно в дисквалификацията на всичко, което може да създаде социални проблеми и оценка. От друга страна липсата на активност може да бъде интерпретира на липсата на обучение и осъзнаване за значимостта на отделния индивид и неговите форми на активност за социалния живот на страната.

Фактор емпатийност. При 68.4% от обследваните е констатирано нормално ниво на емпатийност. Това означава, че тази група млади хора имат желанието и сетивността да съпреживяват, споделят емоциите и чувствата на околните в процеса на социално общуване. За тях е в сила още максимата „човек трябва да бъде полезен на другите"; не са честолюбиви и обидчиви, а честни, етични и общителни. Не са радикално настроени, напротив, те са толерантни към другите, като никога не изискват за това доказателства. Не са горделиви, чувстват се добре, когато се грижат за някого и нямат нужда от прекомерно количество внимание.
При 20% от обследваните се наблюдава друга тенденция. Това са хора, които не могат да допуснат успех или удоволствие, за това със своите действия „саботират"  възможностите за успешно завършване на всяка дейност. Те се задоволяват с постигане на ниски резултати, макар да са способни на много повече. Странят от хора, които се опитват да им помогнат, без да осъзнават, че преднамерено се занимават със самоунищожение. Този тип поведение се развива в ранна детска възраст и се представя по различни начини: избира неосъзнато хората и ситуациите, които водят към разочарование, даже когато изборът е свободен, а ситуацията пределно ясна; отклонява или прави неефективни опитите на другите с нещо да му помогнат; сърдито или уклончиво отговаря на околните, когато чувства, че са му причинили вреда, опитва се да победи оскърбителя; не е в състояние да изпълни задачи, отговарящи на неговите лични цели, въпреки че е в състояние да стори това и т.н. От казаното до тук става ясно, че юношата може да избяга или да пресече възможностите да получи удоволствие в ситуация предоставена от живота, както и всички опити за оказване на всякаква подкрепа и помощ.
При 11.6% от обследваните не е констатирано необходимото за социални  комуникации ниво на емпатийност. Поради възпитание, личностно обучение и развитие липсва социалната търпимост и толерантност, което изкривява процеса на възприятие и взаимодействие.

Фактор реализъм. 66.3% от младите хора участвали в изследването притежават добре развито чувство за реалност и адаптивност. Те не гледат на живота от привлекателната му страна и не се стремят да са популярни личности. Главното тяхно предимство е чувството за реалност. Те се адаптират към променящите се условия на социална и жизнената среда, промяна в климата и други екзистенциалности. Силата на тези млади хора е и в това , че могат да помогнат на всеки да оцелее в тежки условия. По характерни качества на този процес са: съхраняват трезвия поглед върху нещата при всякакви обстоятелства, те са директни и не проявяват емоции; реално оценяват собствените си възможности, а така също знаят и своите слабости, не са любители на славата и не притежават повишена самооценка; анализират, оценяват, обмислят нещата преди на извършат някакво действие; опонират в спора;  не подлагат на съмнение своята способност да критикуват другите, както и собствената си самооценка; страдат, когато осъзнаят, че не са били прави или несправедливи спрямо другите.
При 10.5% от техните съученици се наблюдава концепция построена върху занижени самооценки и ниско самоуважение: За такива юноши този свят е скучен и мрачен. Поглеждайки на вътре в себе живеят с представата, че са недостойни, безинтересни, неадекватни. Те са пасивни,  безпомощни и обръщат внимание само на това, което ще се случи в ежедневния им ритъм. Те не обвиняват другите за собствената си съдба, а търсят и нападат най-вече себе си. Не могат да видят ярките цветове на заобикалящия ги свят и да усетят малките радости в живота си, поради особеността на възприятията и поведението си.
В 23.2% от обследваните не е констатирано необходимото за съвременния живот ниво на чувство за реалност и адаптивност. Необходимо е целенасочено обучение, което да обрисува богатата палитра от форми и взаимовръзки в заобикалящия ни свят и техните възможности в процеса на адаптация и реализация на отделната личност.